Автентични танци от Видинския край бяха представени на сцената в салона на Народно читалище „Пробуда – 1925“ в село Флорентин. Събитието, което на 11 ноември събра любители на фолклора на Видинския край, се проведе в рамките на проект „Съхраняване на културното наследство на област Видин“. Той се изпълнява от Народно читалище „Ахинора – 2003“ по Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество ’22 на Национален фонд „Култура“.
В началото на събитието експертът от екипа на проекта Емил Иванов представи запозна с основната цел на проекта, а именно – идентифицирането и съхраняването на местни народни танци, обичаи и традиции, които са типични само за Видинския регион и в момента, на фона на демографската криза в областта, има риск да бъдат загубени за идните поколения. Емил Иванов обясни, че са проведени теренни проучвания в десетки населени места, където са проведени срещи с читалищни дейци, самодейци и други представители на заинтересованите страни, направени са две проучвания – едното на традициите и обичаите и другото на автентичните народни хора. Той допълни, че на финала е изработването на два карти филма, които също ще представят това фолклорно богатство на видинския край – традициите и обичаите, както и автентичните хора.
На сцената на читалището на живо бяха представени три автентични фолклорни танца – „Оре де шапте“, „Кълушу“ и „Къймя“. Присъстващите имаха възможност да гледат и откъси от заснетите кадри за филма, представящ народните хора. Бяха показани няколко танца, като зрителите научиха и подробности за тях: Данец – 2/4 тактов размер. Мегданско хоро, с което се е правело придвижването при различни обредни обичаи, като на пример зарязване на лозя, кръщенета сватби и др.; Шокъте – 2/4 тактов размер. Автентично хоро, характерно хоро за село Косово (община Брегово). Танцува се ситно; Сигна (Ситница) 2/4 тактов размер. Бързо и темпераментно хоро, което се е танцувало по влашките мегдани и е заимствано между влашките села. Затова Ситница или Сигна се танцува, колкото фигури с ляв, толкова фигури и с десен крак, тоест две по две, като хорото е на две части; Бадарацоая – 2/4 тактов размер. Типично косовско хоро със захождания наляво и надясно. Основна част на хорото се танцува на място, като преходите между се отбелязват с тропане на крак – ляв или десен, в зависимост от началната фраза на танца; Кърлигу – преведено означава Кука, именно в танца, след захождания две по две – наляво и надясно, с десен крак се изнася напред и леко въртеливо движение се прибира назад. Именно това е така наречената Кука; Гъмзовияна – типична версия на хорото от село Косово. Това хоро има няколко наименования във видинската част на влашките села. Може да се срещне с името Шауляна, Кошовяна и др. Хорото се танцува на две части, като преходите са чукчета и захождания напред, заимствани от други две хора – Батута и Бутанел; Хорото Усторой, на български казано чесън, се танцува в абсолютно всички влашки села на видинско. Хорото е мегданско и се танцува наляво и надясно със ситни стъпки в първата си част и с по-големи стъпки във втората си част. Хорото е живо и темпераментно и може да се срещне под името Тарандък. На финала на сцената бяха изпълнени още две автентични хора – Алунел и Хайдучаска.
Настоящата публикация е изготвена в рамките на проект „Съхраняване на културното наследство на област Видин“, договор № LI-2022-167 15/08/2022, изпълняван от Народно читалище „Ахинора – 2003“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество’22 / програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество.